вторник, 15 септември 2009 г.

Най-ярко грееше в първият учебен ден слънцето в село Попица. Обновената училищна сграда отвори врати за новата учебна година




Колко много грижи имам аз сега.По часовник
ставам - времето следя,мирно на чина си трябва да седя.
Пиша, пиша букви и
чета на гласи разказвам ясно и внимавам в час.Много, много грижи имам аз сега.Да
си първокласник то не е шега.


Днес навсякъде училищните дворове се изпълниха с радостни и щастливи детски усмихнати лица. От всички най-вълнуващ е празникът за малките първокласници. С вълнения и притеснения прекрачиха свещения праг на родното училище, за първи път чуха първия школски звънец. С много песни,стихове и танци бяха посрещнати малките първокласници и в ОУ "Св.Св.Кирил и Меттодий" с. Попица от по-големите си какички и батковци,но и малките юнаци не им останаха длъжни. Със стихчета и песни огласиха двора на училището и защитиха труда на своите учители от детската градина в селото,които неуморно и с много любов се грижеха за тях до сега.
Поздрави и пожелания за успешна нова учебна година поднесоха гостите от кметство Бяла Слатина , кметът на с.Попица г-жа. Таня Петкова, проф.Връбка Орбецова бивш възпитаник и още много родители и гости.
По стара традиция малките първокласници бяха захранени с прясна питка и мед за здраве и успех от директорката г-жа Димитрова и въведени в класната стая от своята учителка г-жа Любка Иванова, приготвила за тях още от първият ден много изненади и лакомства.Можем само да им завидим.


На добър час, скъпи първокласници, малки и големи ученици, учители!

Спорна учебна година!





вторник, 1 септември 2009 г.

"От Тимок до Вита"

Българският народ е родоначалник на едно самобитно движение – Съборите на народното творчество. Те са съвременна форма за поддържане и поощряване на традицията. Интересът към родния музикален, танцов и поетичен фолклор расте всяка година. На различни сцени се събират хиляди певци, свирачи, изпълнители на старинни обреди и обичаи. Но участниците не са само изпълнители или само зрители. Те са хората, дошли да се откъснат от ежедневието си и да споделят удоволствието от изпълнителското майсторство на участниците, да се насладят на красивата природа и на чистия въздух. Получава се истински празник на традиционната култура, чиято атмосфера трябва да се види и усети.

На 29 и 30 август в село Черни вит се проведе събор на народното творчество „От Тимок до Вита”. Той бе посветен на големият фолклорист проф. Васил Стоин.
Участваха над 70 състава от различни селища в Северна България. Съборът нямаше конкурсен характер. Пред гостите и участниците бяха представени автентични песни и обичаи от празнично - обредната система на България. На събора бяха представени и ястия от нашето минало, ястия от сватби,от събори от недалечното минало,ястия приготвени по стари рецепти . За участниците в събора, както и за публиката, любезните домакини от село Черни Вит са приготвили характерни за този край ястия - курбан чорба, , боб по балканджийски.

На събора взеха участие за пореден път и нашите два клуба : пенсионерски клуб „Щастие” и дамски клуб „Еньовка” с музикален ръководител и на двете групи Марин Йорданов и за пореден път доказаха своите умения .
Изпяха се много хубави народни песни, имаше и авторска песен на ръководителя на групата, рецитираха се и стихове.
Нашите жени не останаха по - назад и с кулинарията. На масичката имаше домашен хляб, празнична питка, биволско квасено мляко, печено агнешко с дроболина, домашно печено пиле, бобена лютика, картофена лютика, баница с печени кори, баклава, кекс и плодове.

Безспорно едно от най-вълнуващите явления на всеки събор е участието и на децата, които са връзката между миналото, настоящето и бъдещето и които са основният елемент за опазване и съхранение на автентичния фолклор в различните краища на страната ни.
Можем да си пожелаем много такива фолклорни събори и в нашето китно село Попица, много песни и танци и все повече млади хора да има на тези празници.
Съборите на народното творчество са не само символ на традицията, те се превръщат в притегателен център и за много чужденци, които обичат българския фолклор и отнасят със себе си частици от него по всички краища на света.