Няма да те забравим Апостоле!

Високо

Посветено на Васил Левски

Няма път до тебе, Синеоки.
Зимата пътеките е скрила.
Ще те стигнем, само ако скочим
лъвски от хомота до бесило.

Който скочи толкова високо,
закълни го пред кама и кръст
да не трепва нивга пред жестокост!
Свободата си да плаща с кръв.

Няма да сме много – неколцина.
Трудно престрашава се раята
да остави всичко заради родина,
да си сложи на дръвник глава.

Сигурно не помним път висок,
дето води до живот свободен,
щом увисва тежко, Синеоки,
в примката въпроса ти „ Народе????“

Ивелина Никова

Свещи няма да палим Апостоле, защото свещите се палят за помен на мъртвите, а ти си жив, жив в сърцата ни!

Зарезан

Традиция ли или не, но започнахме да празнуваме някои празници по два пъти. Веднъж по нов стил, а друг път по стар. Стар или нов, важното е да се запазят традициите, прекрасните български обичаи да бъдат съхранени и предавани на следващите след нас поколения. 
В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството, но единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите. 
Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде"............
После следват питката и виното и накрая хорото.

Бабинден в Попица

Бабин ден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. По стар стил се празнува на 21 януари.
Още преди изгрев слънце майките с малки с деца отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да и "полеят". ..............................
Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. ...Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. .....
Накрая шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката, шейната или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата.
Е, при нас бабите се разминаха с търкаляне в снега.....